Алеите....

Беше осем сутринта, а Дакота вече беше закусвала и се бе подготвила за учебният ден.Тя беше дошла тук с една единствена цел - картата, с която да намери изгубеният дворец, а там ръкописа.Но Дакота имаше проблем.Учениците могат да влязат в накоя от библиотеката само ако са второкурсници.Около момичето нямаше много хора но въпреки това тя чувстваше погледите на всички, сигурно защото беше нова.След малко се чу звънец.Беше време за училище.Дакота веднага се запъти към сградата за обучение на същества от човешката империя.

Шизуме и Широйоками заскачака бързо по алеята. Отбиха се пред една пътечка към гората. Богът трябваше да намери как да излезе незабелязано от Академията. Двамата се носеха толкова бързо, че се виждаха като черно-бяло петно. Кучето тича почти 10 километра когато пред тях се откри решетката на оградата на училището. Шизуме я доближи предпазливо и захвърли по нея един от шурикените си. Той обаче едва я достигна и беше запратен обратно към нея. Тя успя да го отбие в последния момент със предпазителя на ръката си. След това реши, че тази бариера се сваля със много силно заклинание. Явно имаше да учи още много. Обаче едва ли някой беше идвал тук. Това доказваха гъстите паяжини които Шизуме подминаваше докато стигне до тук. Тя реши да се устрои тук. Започна да кастри дърветата, които и пречеха. Наблизо минаваше съвсем малко поточе. След като свърши със разчистването на клоните извади катаната си и започна да прилага удърите си на близките дървета. Много скоро обаче стана време за часа и и двамата със Широйоками си тръгнаха.

Широйоками чакаше Шизуме пред библиотеката. Скоро щяха да вечерят... Двамата дойдоха тук, защото вълкът искаше да се разходи. Откакто го вкара в стола без разрешение на нея и беше забранено да го пуска навън без надзор. Ако не искаше да бъде изключена, и още по-лошо - изложена, трябваше да бъде послушна. Как мразеше тази дума... Момичето слезна от гърба му и го пусна да се разходи. Тя остави колието си на врата му за да следи къде е. След това заходи напред по Алеите като гледаше пърхащите пеперуди и слушаше песните на птиците. Русата глава мислеше за всичко, което се случи днес - за уроците, запознанствата... Беше минал само един ден от мъчителни 90.... След около час кучето се върна. Двамата приятели тръгнаха към стола за да хапнат нещо.