Беседката с люляка

Имаше почти цял час до началото на следващия учебен предмет. Шизуме искаше да се успокои и да обмисли добре чутото. Тя винаги учеше по този начин. Първо учеше теорията в закрито помещение, а после я осмисляше сред природата. Това според нея беше най-ефективният начин да научиш нещо, което после да остане в теб дълго време. Тя заходи по главната алея. При всяка стъпка се чуваше лекото тропване на бронята по асвалта. Пред новата ученичка се откри прекрасна гледка. Една старинна, но добре поддържана беседка спокойно общуваше с люляка около нея, докато слушаше сладкопойните птици. Шизуме седна вътре и подпря глава на пейката. От далеч тя изглеждаше толкова красиво същество. Всъщност много хора я смятаха за Цундере*. И тя си беше точно такава. Тя затвори очи и се замисли за урока. Честно казано той мина през главата и за секунди. Останалото време тя си мислеше дали ще има толкова време да осмисля всеки урок при положение че времето и беше заето почти цял ден, а през нощта не трябваше да се излиза, заради нощната смяна ученици. Момент! Нищо не можеше да спре Шизуме да прави каквото си иска. Тя беше волна. Не можеха да и наложат това. Но ако я изключеха? Я стига, има пари да купи училлището! Всичко това летеше в главата и. Момичето се отпусна и махна тези мисли от главата си. Тя се успокои и замалко не задряма. След още половин час стана и тръгна към следващия час.
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Цундере - Персонаж, който изглежда жесток на външен вид, но след като го опознаете той може да ви се стори много по-приятен и дори готов да помогне.