Училищния стол

Шизуме дойде и се огледа за празни места... а те бяха в изобилие. Явно останалите същества имаха нужда от сън и не ставаха рано. Но тя нямаше оправдание да седи в стаята си днес, защото нямаше домашни, нито пък и беше нужно да спи! Тя отиде до бюфета и взе табла. Все още не беше развила способностите си да не яде, но пък храната беше нещо вкусно, защо да не яде. Присегна се и взе от палачинките, които бяха горещи и ухаеха приятно. Взе от плодовия сок и сложи вилица и нож. Купи си също и малко от крема, който хората наричаха пудинг. След това отнесе нещата до една маса и седна там. Започна да се храни като през това време си мислеше за предстоящия ден. След като се нахрани тя вдигна таблата си и като я остави тръгна към първия си час.

Шизуме наближи стола. Вълкът тичаше като вятър, а Шизуме гледаше право напред. Когато наближиха сградата още повече спряха и Шизуме смали Широйоками до размера на куче. Това не и беше силна част. Всъщност да смали нещо и отнемаше страшно много енергия и сега, когато беше далеч от дома беше почти невъзможно. Но успя да заприлича поне на едно средно голямо-куче. Те влязоха вътре. На вратата обаче спряха Шизуме с думите че животни не се вкарват.
- Това не е животно! - викна веднага Шизуме - Това е първият ми приятел, с когото споделям всичко! Той е специален! Освен това сме свързани по рождение - аз няма да съм бог, ако него го няма, и той няма да живее, ако мен ме няма.
След това избута човека от пътя си и поведе кучето към витрините. Посегна и взе една табла. Сложи там две супи и две основни и излезе навън. Седна на една от външните маси и постави нещата на Широйоками на земята. След това изяде набързо нейната порция и отново се качи на гърба му.

Дакота пристъпи бавно към тази чат от Академията, защото не беше много гладна смяташе само дда си вземе нещо за изпът докато търси ръкописа.Тук нямаше много хора и затова тя само си взе кифла и тръгна към сградата, за да намери това, което търси.

Шизуме пристигна запъхтяна, защото през цялото време тичаше след бързия Широйоками, а не на гърба му. Двамата дойдоха за да вечерят. След като се нахраниха Шизуме пусна животното навън и тръгна към стаята си.