Дакота се разхождаше бавно мржду редиците и разглеждаше старите подвързани с кожа томчета.Тя се надяваше, че още днес ще намери ръкописа, но това бе невъзможно.Тук имаше повече от педест полици претъпкани с книги.Вече беше късно и скоро трябваше да се въща в час когато видя леко сияние между книгите.Дакота се бриближи бавно и леко и взе книгата.На нея нямаше заглавие, дори и номер.Само старата овча кожа с която бе подързан ръкописа.
Чу се звънец и Дакота изтича бързо към бюрото за вземане на книги.