Кръгът на истината

Шизуме навлезе в залата. Това беше мястото където боговете приемаха молитвите на съществата от другите светове. Често някои от боговете не получаваха своите молитви, което водеше до гнева им. Залата беше просторна. На пода имаше изрисуван огромен лотос - символа на мира. Той беше същият като този на лявото рамо на Шизуме. По стените обаче имаше змии - те символизираха злото. Около дясната и ръка също имаше нарисувана змия. Тя можеше да всява или отнема мирът. Но момичето беше буквално вчерашно. Тя беше човек... до вчера, когато загина и последният наследник на силите на войната. Тя потърси своят източник на енергия. Всеки бог имаше свой извор на сила, който се намираше в тази зала. Нейният беше точно до този на Върховния повелител - владетел на съдбата, времето и пространството. Може би се намираше там защото Войната и Мирът бяха определящи за съдбата... Тя се приближи и извади вълшебната кама. Шизуме я вдигна и я заби във светещото кълбо Аура пред нея. Камата засия. В ума на момичето се появиха всички молитви към нея. Тя не искаше да наранява никого, който я уважаваше, затова тя извади оръжието и го прибра. След това седна в средата на лотоса за да могат природните сили да изчистят чакрите и и тя да може да поеме повече енергия. След време стана и се запъти към огромната златна порта. Утре щеше да замине към един чужд свят, Академия за мистични същества- Суогдън, където щеше да се научи да контролира силите си. Тя затвори портата и след като почете Върховния бог излезна в градината. Повика Широйоками (бял вълк). Това същество представляваше белия вълк. Това едновременно чисто и гневно създание. Тя скочи на гърба му и му даде част от енергията си. Двамата бяха живели заедно през целия си живот. Широйоками беше заклет във вярност на богинята, за да я пази и тя него. Животното хукна и със огромните си скокове прескачаше различни улици и градове. Шизуме трябваше да събере багажа си и да замине рано сутринта.