Индигово око

Шизукана се доближи до Индиговото око. Разбра защо са го нарекли така още щом го зърна. Това езеро беше по-синьо от очите и. Толкова наситено... Сигурно и езерата на Земята са били такива някога, преди да бъдат унищожени от хората. Сайтома закрачи по дървеният мост, чиито парапет беше издялкан със различни мистични създания, включително и Харпии като нея. Момичето прекоси моста и доближи водата. Наведе се и я опита. Тогава пред нея се явиха онези тъй проклети Богове. Те и съобщиха, че след като е погълнала нещо от долния свят тя вече официално е част от него. Болката премина, беше заменена от чувството на хлад. Тя се смръщи и раздра с нокти картината пред нея.
- Нека съжаляват, че изгубиха такова мощно същество като мен, което можеше да привлекат на своя страна - извика Сайтома и се изсмя тихо
След това отпи още веднъж и се запъти към Вератрум. Там щеше да излее гнева си на мъртвите, след което щеше да замине към някое друго място

Закрита